Ще ми се да съм мъж.
Да ми е леко и лесно.
Да издържам на чуждия дъжд,
бликащ от зениците, шептящ чрез сърцето.

Ще ми се да умея
да лъжа – предимно себе си, малко света.
Най-вече нея.
Какво съм, какво е за мен. Да редя чудни думи за любовта.

Ще ми се да се отказвам лесно.
Да се пречупвам и примирявам.
Да продължавам в нова посока  с “Чудесно!”,
независимо какво означава.

Ще ми се да разлюбвам за няколко дни.
Да забравям. Да отхвърлям надежди.
Да се примирявам с живот без  мечти.
Чаша с 5 грама лед да гаси всички пожари.

Да се впускам след следващата жена
без да се руша и раздирам отвътре,
без да вадя и изпепелявам душата си.
Да ми стиска да залагам и губя почти с лека ръка.

Ще ми се да съм инертна
и това да ми е достатъчно.
Но не мога да съм мъж. Мамка му и мъже!
Мога да съм само такава една... жена. При това недостатъчна...